Постинг
04.03.2011 11:57 -
Орис
Орис
Стара маса около нея олелия,
шум, кавга, разправия,
всичко това под покрива
на стар занаятчия.
Някога домът му бе ведър
имаше спокойствие, благодат,
в градината седеше и вдишваше
на живота приятният аромат.
Сега живееше в забвение
беше изпратил старото и
посрещнал новото поколение.
На старостта се отдаде с примирение.
Затова ли беше отъпкал пътека,
затова ли като птица бе разпервал криле,
закриляше, бранеше, бдеше
над всичко родно и всяко свое дете?
Децата му бяха озлобени,
сякаш от дявола заслепени.
На това ли ги беше научил,
за това ли беше мечтал?
Разкъсваше го мъка безпощадна,
сълза отрони старото око,
отвърна глава, набърчи чело...
Така както седеше бавно угасна човекът.
Атлантида Троваре
04.03.2011 г.
Стара маса около нея олелия,
шум, кавга, разправия,
всичко това под покрива
на стар занаятчия.
Някога домът му бе ведър
имаше спокойствие, благодат,
в градината седеше и вдишваше
на живота приятният аромат.
Сега живееше в забвение
беше изпратил старото и
посрещнал новото поколение.
На старостта се отдаде с примирение.
Затова ли беше отъпкал пътека,
затова ли като птица бе разпервал криле,
закриляше, бранеше, бдеше
над всичко родно и всяко свое дете?
Децата му бяха озлобени,
сякаш от дявола заслепени.
На това ли ги беше научил,
за това ли беше мечтал?
Разкъсваше го мъка безпощадна,
сълза отрони старото око,
отвърна глава, набърчи чело...
Така както седеше бавно угасна човекът.
Атлантида Троваре
04.03.2011 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25
Архив
