Постинг
13.03.2011 19:50 -
Хора–Човекът
Хора–Човекът
Там се качвахме ,като деца...
Дълго търсихме съкровища скрити,
гледахме от високо,сякаш от върха на света.
Там на върха има порутен,
осквернен Божии дом, издигнат
преди повече от век от дедите.
Когато го гледах отдолу си го
представях нов, величествен.
закрилящ и оживен.
Но сега е различно,сякаш
някой затворен,като затворник отвътре,
обикаляше,търсеше помощ.
Никой невиждаше тази душа,
имаше само спомен.
Но,ето че един ден,скоро сега
един човек реши да остави следа.
Намери сили започна борба...
И ето там на върха
белнаха вече стените,
прозорци препречиха пътя на ветровете
и заскърцаха вратите.
Зографът сега изографисва стените.
На празници прииждат и хора,
палят свещ за отмора,
така както някога и дедите.
Невярвате, но все още има хора...
Там се качвахме ,като деца...
Дълго търсихме съкровища скрити,
гледахме от високо,сякаш от върха на света.
Там на върха има порутен,
осквернен Божии дом, издигнат
преди повече от век от дедите.
Когато го гледах отдолу си го
представях нов, величествен.
закрилящ и оживен.
Но сега е различно,сякаш
някой затворен,като затворник отвътре,
обикаляше,търсеше помощ.
Никой невиждаше тази душа,
имаше само спомен.
Но,ето че един ден,скоро сега
един човек реши да остави следа.
Намери сили започна борба...
И ето там на върха
белнаха вече стените,
прозорци препречиха пътя на ветровете
и заскърцаха вратите.
Зографът сега изографисва стените.
На празници прииждат и хора,
палят свещ за отмора,
така както някога и дедите.
Невярвате, но все още има хора...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25
Архив
